Акулите

Бялата акула е най-опасната от всички акули.Достига дължина до 8м.Преследва и се храни с големи животни-делфини,тюлени, морски лъвове, други акули.Напада и хора,в някои случаи дори рибарски лодки. Бялата акула, наричана още "Голямата бяла", е най-добре познатият вид и най-голямата хищна акула. Наричат я още "Бялата смърт" заради репутацията й на човекоядец. Големите бели акули растат до около 6 метра, наполовина на най-големите акули. Тя обитава крайбрежните води на Австралия, Южна Африка, САЩ и Средиземно море. На дълбочина плува до 300м под морската повърхност и обича умерени и тропически води.
Голямата бяла акула всъщност не е бяла! Може да бъде каменно-сива или кафяво-сива на гърба, като избледнява до бяло по корема.
Носът й има конична форма. Има голяма уста с триъгълни нащърбени и остри като бръснач зъби.
Почти съвършената форма и теснота на перката й придава невероятна сила и възможност да се движи бързо. Голямата бяла е една от най-бързите съществуващи днес акули. Това не е изненада, тъй като има допълнително приспособление, наречено "кил". Килът започва от хрилете и стига до тясната основа на опашката, превръщайки голямата бяла в една от най-издължените акули.
Голямата бяла живее в самота. Движи се самостоятелно около рифове, плитчини и крайбрежни ивици, обитавани от тюлени, морски лъвове и моржове. Известно е, че е активна и през деня, така че може да подаде нос от водата, за да провери какво се случва. Обикновено изненадва жертвите си, като доплува тихо под тях и се изстрелва рязко нагоре. Голямата бяла е най-голямата месоядна риба. Следователно трябва да плува по-бързо, за да улови по-бързата плячка като сепията или морския лъв. Макар да се знае, че напада хора, много повече предпочита тюленовото месо пред човешкото. Това е така, защото тлъстината на тюленовото месо й осигурява повече енергия, необходима за преследването на нова плячка. Голямата бяла захапва плячката само веднъж. След ухапването се отдалечава и я изчаква да отмалее или умре преди да се върне, за да я изяде. Това спестява на акулата каквито и да било рани в битката. Веднъж нахранила се обилно, голямата бяла може да не яде със седмици.
Другата хитрина на голямата бяла е способността й да поддържа телесна температура, по-висока от тази на заобикалящата я вода. Мускулите, с които плува, са средно с 9 градуса по-топли от водата. Учените смятат, че по-високата телесна температура прави мускулите й по-подвижни.
Голямата бяла е яйцеживораждаща, т.е. яйцата се излюпват в тялото на женската. Тъй като липсва плацента, която да изхрани малките, те се хранят с неоплодените клетки и по-слабите зародиши. Смята се, че те могат да поглъщат дори собствените си паднали зъби. След раждането малките веднага отплуват, за да не бъдат изядени от майката.
Знае се, че голямата бяла е нападала сърфисти, гмуркачи и дори лодки. В резултат на това има ужасна репутация на човекоубиец. Голямата бяла обаче не напада систематично хора. Въпреки цялата шумотевица около тях, бели акули се виждат рядко и не са разпространени. Те са защитен вид.
Тъй като се намира на върха на хранителната верига, на голямата бяла акула не й се налага да се защитава от много хищници. Проблем могат да се окажат китовете убийци и по-големите акули. Най-сериозната опасност за една голяма бяла е, разбира се, човекът. Поради зловещата й репутация, улавянето й е голяма сполука. Някой хора я замразяват цяла, за да я изложат като трофей. Зъбите и челюстите от бяла акула също се ценят високо. Месото и перките се продават за храна, а от черния дроб се прави масло за смазване на лодките. Заплахата идва и от множеството мрежи и куки, заложени в океана, без да споменаваме ниската им раждаемост и късното съзряване на акулите като цяло.