Акулите

Грешка в навигацията от преди 450 000 години е довел бялата акула в Средиземно море. До това заключение са достигнали учени от университета Абърдийн след изследвания на наследствени белези на хванати екземпляри. Учените са доказали, че предците на сегашните морски хищници са живели преди години във водите около Австралия и Нова Зеландия.
Въпреки че рядко настъпват промени в ДНК-то на различните поколение, все пак са възможни. Учените са открили, че средиземноморските акули са много различни от тези от Атлантика и си приличат повече с тези, обитаващи водите около Австралия и Нова Зеландия. Различията, открити при изследването пък показват преди колко време се е случила тази миграция – 450 000 години, период между две ледникови епохи.
И така, преди около 450 000 години, пишат изследователите в специализираното списание „Proceedings of the Royal Society B“, няколко бременни животни са свили погрешно към Средиземноморието. Пътешествие, което няма нищо общо с естествения път на животните, при все че белите акули са известни със своите големи вояжи. За нея учените обвиняват грешка в навигацията на животните, подпомогната от странни морски течения.
Причината за тази грешка може да се крие и в бързата промяна на климата между ледниковите епохи. И така, вместо да следват естествената си миграция между Африка и Австралия, няколко акули попаднали в течение, което ги понесло покрай западното крайбрежие на Африка на Север. Когато течението отслабнало, животните се опитали отново да поемат по нормалния си път. И първото, което им се изпречило пред очите, бил Гибралтарският проток. Попаднали веднъж в Средиземно море, многото полуострови и канали се погрижили да ги „заклещят“ като в капан.
За бързото нарастване на популацията вина има и една особеност на белите акули, която е присъща и за сьомгата. „Женските акули се връщат да раждат своите деца там, където те са били родени“, разказва Кети Джоунс от проекта. „След като едно поколение се ражда в Средиземно море, акулите са се превърнали в устойчива фауна.“
Фауна, която днес обаче е доста застрашена. Тъй като няма миграция от Атлантика, сравнително малката популация е застрашена от прекомерно риболовство и замърсяване на морето.
„Бялата акула в Средиземно море е като голяма риба в малко езерце. Езерце, което в голямата си част е отровено и пренаселено“, твърди Лес Нобл. „С измирането на бялата акула там ще си отиде важна част от нашата екосистема. И не искам да си представя какви могат да са последствията“, заключава ученият.